Дама от Бургас показа касова бележка: Срам ме е! Не са нормални тези неща в XXI век

Екскурзоводът Евелина Пулева разказа за неприятни преживявания, които са се й случили в Калофер, Карлово, Сопот и Копривщица. Тя е възмутена, че нейния лиценз като екскурзовод, не важи в музея в тези градчета:

„Моят лиценз е просто една хартийка и задължително трябва да платя за беседа, иначе не мога да разказвам в музея“, пише тя.

Съща така обръща внимание и на лошите санитарни условия в музеите, много от които тоалетните в не се поддържат.

Срам ме от състоянието на българските музеи и общини, в които има туристически обекти от национално значение. Срам ме е от чиновническото съсловие в националните ни музеи, от безпардонното отношение в Копривщица.

Преди време си казах, че повече няма да пиша писма и изявления, но не мога да не опиша какво преживях професионално в тези два дни на ученическа екскурзия.

Започвам с уточнението, че групата от ученици и учители в страхотна, любознателна, търпелива и най-вече послушна. 

От 1997 г. работя като екскурзовод, а от 15.08.2016 г съм лицензиран такъв от Министерство на туризма, асистент по екскурзоводство към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“.

Оказа се, че в НЦ „Васил Левски“ в Карлово, моят лиценз е просто една хартийка и задължително трябва да платя беседа, иначе не мога да разказвам в музея. Такива били правилата. Строиха се охрана, уредник, касиер и пр…

Обяснихме, че си следваме план на екскурзията и тя върви в хронология и че децата са малки, а аз преценям заедно с учителките как да поднеса информацията до тяхното ниво.

Излизайки си заплатих беседата, която изнесох на учениците в музея. Проведох спорен разговор с музейния екскурзовод и обещах да отправя въпрос към министър Илин Димитров: Ние, които сме завършили  туризъм и сме учили география, история, какви сме с нашите лицензи? 

В цял свят лицензираният екскурзовод е уважаван, в много музеи той се чекира с лиценза си.

Сега влизам и в конкретика като част от бизнеса. От нас се изисква отваряйки обект да имаме тоалетни, умивалници, категоризации документации и още куп неща, за които ни проверяват ежедневно. Какво се изисква, господа министри, кметове и чиновници от държавните институции?

– Къща музей „Иван Вазов“ (Сопот) – една стара тоалетна, неподдържана.

– Музеите в Копривщица- НЯМА тоалетни. Две градски вмирисани тоалетни, едната не работи само взима стотинки, а другата не знам как да я опиша – ужас! От музеите те препращат в сладкарницата/ частен сектор/, а те пък в градската тоалетна.

Варианта е да се напикаш в гащите или да се върнеш до тоалетната на паркинга/две на десет автобуса/ мръсни.

И тук държавата е виновна, колко пъти писали писма до институциите, кметството съдействие

НЦ „Христо Ботев“ тоалетна- Няма. От там те пращат в Музея на дантелата- , те вече в чудо се видели хората и сложили 0,50 лв. такса. Чисто и поддържано, красив музей вежлив персонал, но с подкрепата на частен сектор.

Представете си сега как се чувствах на 06.01.2023г с група чужденци на леденото хоро и 175 г. от рождението на Ботев. Хиляди туристи, няма паркинг, няма тоалетна, в музея беседата се плаща, ама на чужд език предварителна заявка, а то и сега било празник, телевизии, интервюта… Чужденците с ококорени очи ме успокояват.

Питам:

За какво ми е този лиценз?

Трябва ли да заплащаме екскурзоводски беседи при положение, че с групата пътува лицензиран екскурзовод?

Нормално ли е в музеите да няма тоалетни?

Каква е ролята на музейния екскурзовод?

Задавам този въпрос, защото те самите не знаеха какви са техните права и какви са моите!

Очаквам отговор, който институциите могат да отправят и по имейл на трите НПО- та на екскурзоводите или на БРТК – Бургаска регионална туристическа камара.

Може и в профила ми във фексбук, който напоследък стана място за решаване на проблемите в държавата.

Не са нормални тези неща в XXI век да нямаме санитарни възли в музеите.

Уточнявам, че не съм привърженичка на това да решаваме проблемите във фейсбук, но за съжаление ефектът е по- добър от официално писмо, чийто отговор е „Благодаря Вашето писмо е входирано под номер…“